Тронът

Публикуван във Факел!

Църквата е жълта, на входа й от двете страни като стражи стоят два високи бора, а в купола на кръста има щъркелово гнездо. На прага е изписано „Св. Николай Чудотворец“. В двора на храма има още една църква – старата черква – бяла като сняг. Край нея лежат накривени големи каменни кръстове, върху които на старобългарски са изсечени имената на монаси. Влезеш ли в село, няма как да подминеш църквите. Друг път няма.

Глутницата

Онази зима сякаш беше безкрайна. Снегът в равнината падна още в последните дни на октомври. Лед скова реките, а клоните на дърветата и ниските храсти заприличаха на ледени статуи. Виелиците и валежите често слизаха от Балкана и застилаха полето с бяла пелена, огромна и безкрайна като безбрежен океан. Имаше нещо магично в тази самотна картина, някакво усещане за тайнство, за чудо, което бе необяснимо за баба Мария, но което тячувстваше и по свой начин обичаше.

Гнездото

 

„Но така е с човека.

Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови…“

Джоко Росич

Събудих се сутринта от гукането на гугутката, която свиваше всяка година гнездото си в короната на старата ябълка, точно срещу малкото балконче на селската ни къща.

Моят Северозапад

 

img_1420

Иронията е в това, че точно преди табелата Община Берковица, на левия завой, малко преди Петрохан, обхватът изчезва. Може би е добра метафора за състоянието на Северозапада, който е буквално забравен. И много красив, но изчезва. Бавно! И се появява пак бавно, но вече различен. Все по-различен и все по-красив. Уф, толкова е трудно да го разкажеш…

Лозето

Успяхме да си отидем за Великден на село. Моето село е далече от морето. На северозапад, чак на 500 км. Там не наричаме къщите вили. Не съм чул някой да казва „отивам си на вилата”. Тук, по морето, е друго. Селата са курорти, къщите са вили, лозята ги няма. Не защото няма кой да ги работи, просто се търгуват скъпо, а на тяхно място израстват големи хотелски комплекси.

Зад кльона

Пътеписът е отличен като най-добър за месец октомври 2012 г. от редакцията на National Georgaphic България

Дядо Кузман не обича да говори много ми казва Мария Димиева от Дирекцията на ПП „Странджа“, мой водач из селата в пределите на парка. „Няма да се изненадам, ако изобщо не благоволи да ни отвори. Хората тук са малко особени“.