Коледен разказ

 

В баровете можеш да научиш повече за хората, отколкото oт книгите. Нужно е само малко търпение, малко алкохол и малко музика. Прав е бил старият му мръсник Хемингуей, че всичко, което се случи в бара, остава в бара! В бара се случват интересни неща. Аз не че съм много по баровете, ама откакто жена ми си тръгна с оня оперен певец взех да поизлизам. Просто ми трябва някакъв социален живот, така да се каже евфемистично. А и не съм престарял, 40 години да не би да са много!

Истината е, че мразя да излизам сам. Има нещо отчаяно в това да закиснеш над някакво питие и да се правиш колко ти е готино, как имаш нужда да помислиш, да се вглъбиш, да останеш насаме със себе си.

Пълни глупости!

Кого се опитвате да заблудите, загубеняци? Ако искаш да останеш сам, палиш колата и шофираш безцелно, докато ти свърши бензинът. След това звъниш на най-добрия си приятел.

– Братко, закъсах. Той идва, носи ти бензин и ти го черпиш бира. Това е то. Или другояче казано: Ако искаш да се самоубиеш, не гълташ шепа хапчета, а си прерязваш вените с най-острия нож. Лягаш във ваната и го правиш, другото е тинтири-минтири, поза.

Отивам в ретро бара през улицата. Сам. Няма с кого. Коледа е, всички са със така наречените си семейства. Всичките около мен са щастливо женени. Абе, щастливо! Нали ги знам като са сами за какво си говорим. Жени, коли, футбол. Мани, поза. Животът е една голяма поза. Искат чуждите жени, а своите не си дават. Егоизъм! Моето си е мое, чуждото – общо. И такъв тъп афоризъм някъде бях чул. Думата ми е за перманентното лицемерие. Щастливо женени! Та те са се омотали в лъжи като пиле в калчище. Аре, моля ти се! Всичко им е лъжа. И семейните вечери, и почивките, и сексът им е лъжа. Не ги разбирам такива хора. Викам му на моя приятел еди-кой си. Добре де, като не ти харесва за какво сте заедно? Заради хлапето вика – заради хлапето. Добре де – като е заради хлапето, що я питаш дали може да излезеш с мен за един час на бира или като ходим за риба? Е, това пък, тази простотия, никога не съм я разбирал. Да питаш жена си дали може да отидеш еди-къде си! Мойта може да беше всякаква, ама никога не ми е казала копче, когато съм ходил на лов примерно. Ама, така е, как ги научиш, дето вика Острия от нашата дружинка. Изобщо Острия е страшен мъдрец и самобитен философ. За всичко има отговор и всичко му е ясно на тоя свят. Един ден минаваме по моста над реката, а долу водата мътна, тежка тече. Острия ме погледна със зеленото си око и вика: Знаеш ли кво е казал Чудомир? „Жената, казва, не мисли за мъж, само когато минава по дървен мост с мътна вода.“ И сега ми е смешно като се сетя за Острия. Ако беше тука, щях да го поканя да излезе с мен, нищо че гони седемдесетте. Просто възгледите му са ободряващи.

Сядам на бара, поръчвам си уиски. Аз не си падам по шотландската ракия, предпочитам българската, ама не може в бара да си поръчаш шопска салата с поморийска гроздова! Опитвам се да завържа разговор с бармана, но не ми се получава. Никога не съм могъл да говоря с бармани – просто това са извънземни хора, честно. Знаят всичко за музиката, питиетата, разните му там коктейли, хитове, изпълнители, ползват „модерен“ език и са винаги усмихнати. Ебаси! Но най-ценното им качество, за което, убеден съм, им завиждат всички самотни мъже на света е, че могат да разпознаят безпогрешно жена, която е дошла за нещо повече от това да се види с приятелки, да послуша музика и другите там баналности. Това е много ценно качество. Не знам как го правят. Не го пише в книгите, няма го и в учебниците. Това е тайна, която знаят само барманите.

Мразя барманите!

Диджеят пуска Zombie. Чаши звънват, идват още хора. Петък вечер е все пак. Като се замисля и диджеите не харесам. Никога не съм имал приятел диджей. Пък и не искам. Абе, изобщо меломаните са откачени хора, няма две мнения. В квартала има един такъв тип. Всяка вечер се е гелосал и напарфюмирал като циганин на сватба. Прибирам се аз от работа, а ония качил една широка усмивка и влачи на гърба си колона колкото табуретка.

Как е, как е? – подметва. Кво да му отговоря? Че ми иде да му пръсна мозъка. Добре! – подхвърлям. Баси как ме дразни тоя! Всяка вечер е с различна жена. Ама и тия жени… кухи лейки! Кво намират толкова у такива „мъже“ аз просто не разбирам. Да, с кеф бих му теглил едно бренеке на тоя зализан тиквеник. А и на тоя барман. Глей го сега. Върти чаши и налива питиета с разните му там трикове. Келешче. Келешче, ама и тоя ще забие нещо тая вечер, а аз ще си седя тука като последния шушумига. И така да е. Никога не бих станал барман.

Мразя барманите!

На съседния стол се настанява някаква мацка. На не повече от 30 год. е. Смугла такава. Може да е циганка или просто е прекалила със солариума. Не че има значение, красавица е. На кичури, стилно облечена с чуплива коса. Сложила е тъмна рокля с гол гръб и има странен татус на лявото рамо. Парфюмът й е лек, ненатрапчив. Определено ми харесва. Татусите са ми любопитни, но не виждам добре какви са. В бара въртят някакви светлини, от които ако си пиян ти идва да се издрайфаш, а ако си трезвен, заслепяват. Поръчва си някакъв коктейл с английско име и кръстосва крака. Мрежести чорапи. Докато отпивам, погледите ни се срещат. Тя се усмихва, а аз успявам само да повдигна вежди в знак на поздрав.

Наздраве!

Дали аз нещо, или на Коледа верно стават чудеса, мисля си. Подавам напред чашата.

Наздраве.

Роза.

Милен.

Татусът й – сега го видях добре. Кръст около който се е увила змия със странна шарка – черни и бели рози, а на мястото на разпятието има надпис – 666.

Какво представлява татуировката ти?

Шантава е, но като се замислиш е абсолютно символична. Смисъл, никой човек не е само добър нито само лош. Носим в себе си и Бога и Дявола, и светлината и мрака, и добрината и коварството.

А змията? Къде без нея, каза Роза и отпи.

Змията е коварното създание. Ако не я закачаш, си седи мирно и кротко, даже и противоотровата е в нея, но ако си лош, ще те ухапе.

Това там рози ли са?

Да, нали съм Роза.

Як татус! Ин и Ян един вид, изобразени през християно-атавистичната философия.

Щом казваш, смее се Роза. Сложно го дефинираш. То животът е сложен, вярно е. Казах ти го простичко- “шантаво” е. Якото в случая е, че изразява, така да се каже, философията ми за живота. Извини ме за момент. Роза взе чантичката си и тръгна към тоалетните.

Странно е това с татусите. Никога не съм ги харесвал. Философия! Аз да не би да нямам своя философия като нямам татус, но се позамислих. Какъв ли татус бих си направил така, че да изразява отношението ми към света? Този на Роза го бива. Идеално го е измислила. Барманът се завъртя с някаква кърпа, бърше плота и ми намига. Викам му, дай по още едно. Сипва и подмята: „страшна е, направо ти завидях!“ Ей, как мразя барманчетата! Сега е готов да си лафи с мене, а одеве не. Копеленца са барманите, казвам ви. Чудя се дали да не го причакам отвънка и да му избия зъбите. Ето, това е тъмната ми страна, за която говори преди малко Роза. Иначе съм добряк, на мравката път правя, ама с барманите и меломаните не мога да се разбера.

Роза идва. Красива е, много е красива. Не е истина колко е красива. Каква походка само, какъв стил! Усмивката й – дъга след буря през май. Какво нещо е красивата жена, ей! С една усмивка може да те омагьоса. То не че е само една усмивка, изобщо цялостната атмосфера те пленява.

Би ли си направил тату?

Бих! Боже, какво глупости говоря!

Бих, но нямам въображение.

Ще ти помогна, ако искаш. Смее се. Смехът й… Не съм по поезията, но.. планински ручей! И това нейно “р”. Подлудява ме. Харесвам жени с т.нар. “френско р”. Просто е много секси.

Защо си сама на Коледа, Роза?

А ти защо си сам, Милене?

Защото съм сам по принцип. Нямам семейство. Имах жена, но си хвана един оперен певец и сега пътува по света с него.

Кофти. На мен пък мъжът ми забегна с една 18-годишна.

Изненадан съм. Сигурно ме лъже. Не съм си мислил че жена като Роза може да е сама. Както и да е. Това е добра възможност за мен. В такива моменти трябва да се реагира адекватно, иначе губиш мача. Като във футбола. Дават ти дузпа, ако не вкараш, те освиркват, но има и нещо друго. От един приятел го знам. Голям пич. Веднъж ми каза: „От всяка атака гол няма, но трябва да се атакува.“

Искаш ли да празнуваме заедно Коледа, Роза? Ти и аз, у дома примерно. Ще си изпечем пиле, бутилка вино, музика… Може дори да погледаме коледен филм. Смее се.

Забавен си! Евтин трик.

Знаех си, че няма да се навие, но ако не опиташ, как ще си сигурен.

Приемам. Тръгваме ли?

Ъъъ, да.

Сметката. Плащам. Оставям няколко лева отгоре, барманът ги прибира. Хващам го за ръката и казвам: Задръж рестото, ние отиваме вкъщи. Ще пием вино и ще гледаме коледен филм, а ти си остани със здраве – и с коктейлите.

Дишай!

Чакаме такси. Навън е заваляло сняг. Сградите са покрити в бяло, мигат празнични лампички, въздухът е свеж. Приятно студено е. Давам си палтото на Роза. Кавалерствам. Тя се усмихва. Поезия е нейната усмивка, поезия. Паля цигара, издишвам и поглеждам към небето. Милиони снежинки ме връхлитат. Падат върху миглите ми и инстинктивно затварям очи, но бързам да ги отворя. Животът е прекрасен! ‎

Таксито идва, казвам му адреса. Роза се обляга на рамото ми, прегръщам я. Бузите ни се допират, носовете, устните. Let It Snow, Let It Snow, Let It Snow…

 

Горан Атанасов

твоят коментар

бъди пръв

заглавие
avatar