Седем цитата от “Ще се върна в седем”

Щастието е винаги на страната на доброто!

Седим и пушим. Мълчим. Всеки си мисли за нещо. Не го споделя. Хубаво е да имаш приятел, с когото можете да си мълчите.

Летните вечери носят лепкав спомен за безгрижие, примесен с онова усещане, на което са царе децата, че най-хубавото те чака зад ъгъла, че най-интересното ще ти се случи ей сега. Ако не сега, най-късно утре.

В живота съм попадал на всякакви хора – добри, лоши, много добри и ужасно отвратителни. Лошите не се нуждаят от коментар. Те трябва да бъдат игнорирани. От един много интелигентен мъж преди време чух, че умните и добрите хора нямат право да разговарят с простите и лошите. Просто нямат право – така каза.

Струва ми се, че това е последното място в този богаташки квартал, останало в домашен вид и запазило особеностите на българската селска къща преди да се появят райграсът и градинските играчки.

Прекият път лъкатушеше през обширни полета, ливади, дълбоки долове и малки, попресъхнали рекички. На места се дочуваха жаби и цвъркот на птички. Спирахме и се заглеждахме в малките гьолчета с мътнозелена вода. Приличаха ни на оазиси.

И там, по средата на старото лозе, кротко подпряна на мотиката, баба спираше да си поеме дъх, повдигаше кърпата от челото си, забърсваше потта от зачервеното си лице и казваше: “Трудът облагородява човека, сине!”

твоят коментар

1 коментар на "Седем цитата от “Ще се върна в седем”"

заглавие
avatar
сортиране по:   най-нови | най-стари | най-коментирани
ТSvetan
гост

Уникални….за райграса и градинските играчките много ми допада!
Както и за мълчанието в компания на приятел..това не е за всеки….

wpDiscuz