Горан Атанасов: Ще продължа да пиша за малките неща, които носят голяма радост

Познавам Горан отдавна, затова разговорът между нас е на „ти“. Мога да кажа, че той е от хората, които умеят да предразполагат събеседника си и това сигурно е нормално за човек, който борави добре със словото. Поводът да интервюирам Горан е издаването на първата му книга, но един писател винаги има какво да разкаже, така че ето какво сподели той за нашите читатели.– Кога започна твоята страст към писането и какво си спомняш за онези първи моменти?

– Написах едно стихотворение в началните класове. Прочетох го на глас и се смях до сълзи. Беше пълен провал. Казах си, че не ставам за тази работа. И до днес не се престрашавам да пиша стихове. А истинската страст към писането дойде в гимназията, когато се влюбих в литературата. Малко по-рано си бях втълпил, че искам да ставам лекар. Баща ми ме записа на уроци по биология при доц. Александър Горанов, бащата на Орлин Горанов. Подготвях се две години и месец преди да кандидатствам просто се отказах и реших да послушам сърцето си. Кандидатствах с литература и следващите пет години от живота си изкарах във филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Там срещнах страхотни хора и невероятни преподаватели. Истински се гордея, че имам привилегията някои от тях днес да наричам свои приятели. Цялото интервю ТУК!

 

твоят коментар

бъди пръв

заглавие
avatar