За какво става дума в “Ще се върна в седем” – част първа, разкази

knijki

1. За един словоохотлив таксиджия, който “мрази” родния си край и едно младо момиче, което кипи от надежда. Стр. 9.

2. За един приятел, който живее зад океана и си идва на високосна година. Майка му говори с внучето си по скайп. Няма драма – част от живота на много голяма група наши сънародници. Стр. 12.

3. За едно момче, което тъгува по родния си край и му пише писмо. Стр. 16.

4. За едно кино, което отдавна не работи, но спомените са ярки, мечтите пленяват, надеждата е жива. Стр. 20.

5. Обикновена вечер в Северозапада. Няколко бири, тъмни улици и един чешит, който пие Алмус, но нещо не му достигат 50 ст. Стр. 23.

6. Разказът, който определят за скандален. Нищо скандално няма в него. Просто един доктор, изкушен от женската прелест и получил урок за цял живот. Разказа ми го измръзналият доктор в колата по северния склон на Петрохан в една мразовита нощ на ноември. Стр. 25.

 

7. За един дядо, който много обичаше хората. Направи си геран пред къщата, за да могат и други хора да утолят жаждата си. И още: за една слънчева борова гора, която отключва спомени, сякаш от друг живот, измерение, пространство. Стр. 31.

8. За думите, които днес никой не използва, но които живеят в онова забравено ъгълче на България – Северозапада. За едно момче, което ги записва в малко черно тефтерче. Намира го след 20 години. Стр. 34.

9. За един дядо, който предпочита в двора си ябълково дърво, вместо гараж. Стр. 37.

10. За едно момче, което чака дядо си и едно момиченце, което търси баща си. Между тях лежи един голям времеви прозорец от 20 години и 500 километра разстояние, но всичко си идва на мястото точно в седем. Стр. 41.

11. За една баба, която обожава да праща колети. Вътре слага писма, в които разказва за всичко, случващо се в ежедневието й в малкото селце край Дунавската равнина. Стр. 43.

12. За две деца, които играят на пирати край лагерния огън. Плават на крилете на въображението с кораб, намерил вечен пристън край брега на морето преди 25 години.
И един вече пораснал мъж, който търси спомените. Какво намира? Стр. 46.

13. За едно досадно пътуване в горещото лято, няколко бири и една красива таксиджийка, която иска да си говори с лирическия герой. От умора и болки в ръката, той се опитва да гледа философски на живота и да търси екзистенциалния смисъл в упражнение като медитация на покрива на блока. Стр. 50.

14. За едно пътуване с влак и за един интелектуалец, който говори с патос за Шипка. Онази Шипка, която всеки истински българин трябва да посети. Стр. 53.

15. Джипиесът забива, лирическият герой се загубва в царевично поле, което буди спомени за забравени страхове. Стр. 56.

16. За хората, които с присъствието си действат като букет цветя. Все още ги има и е истинско щастие да ги срещнете. Стр. 58.

17. За благите думи, които вадят и змии от дупките си. Стр. 61.

18. Дядо, който гледа цветя в ъгъла на богаташки квартал, а от двора му се открива шеметна панорама към безкрайните морски простори. В един дъждовен следобед той кани в дома си непознат мъж на домашна ракия. За какво си говорят? Стр. 62.

19. и 20 – Прочетете ги и ми разкажете ВИЕ! Стр. 65.

Следва продължение – Горан

 

 

твоят коментар

бъди пръв

заглавие
avatar