Return To Innocence

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Признавам си бях предубедена. Започнах да чета разказите на Горан и си мислех: “Какво пък толкова интересно има за разказване? Та, нали знаех всичко за него в подробности за последните десет години!” Няма да забравя как един ден той ме попита : “Ти кога ще ги погледнеш ?” Нали съм филолог, все пак. А аз му отговорих без изобщо да се усетя: “Аз още Бакман не съм дочела…” Все не остава време – дете, работа. Личното време все недостига. Един ден останах без работа. Просто реших да я сменя. Между търсенето на нова, оставаше време и за четене. Приключих с натрупаното на шкафчето ми и се отвори време да погледна и неговата книга, уж за грешки. Започнах да чета разказите. Забелязах накои и веднага му звъннах.

– Зает ли си ? – В момента не, кажи.
– Това финалният вариант ли е, има накои грешки.
– Дадена е вече за корекция и печат. Знаех, че е дадена. Всъщност исках да му кажа, че е много добър разказвач. Разказите преливаха един в друг, сякаш не бяха отделни истории, а едно цяло. Персонажите, улиците под Балкана, оживяваха пред мен. Та нали аз ги познавах. Сякаш Горан ме поведе за ръка назад във времето. Вървях, без да се обръщам. Виждах това, което бях виждала и преди. Преживявах отново, отново… Вече бях на 69 страница. Не, няма да му звъня отново. Не сдържах сълзите си. Потекоха от мен, сякаш планински потоци. Вече бях там. Ухаеше на борова гора. Думите бяха стъпки към миналото. Без претенция и сякаш неусетно, разказите стигнаха до сърцето ми. На вид обикновени случки, неговите истински истории са своеобразен мост към подсъзнанието, към душата, ядрото на същността. Имат психологически, хипнотичен, катарзисен, бих казала, послеафект. Урбанистиката, алиенацията в големия град, обикновеното ежедневие в малкия град или селото, даващо съдържание и смисъл на човешкия живот, темите за дома – “Къде е той?”, природата като неделима част от усещането за Дом. Темите се наслагват и комлицират както е комплициран и съвременният човек. Но там, в този чуден Северозапад, целият природа и доверие, героите намират опора и сигурност. Там са техните корени. Там са Те. Безспорно за всеки от нас това са родните ни места, къщата на баба и дядо, игрите на село, изначалното детство, пълно с добри примери и дръзки мечти за неясното бъдеще. Там са нашите стари приятели, стари като света, там са нашите близки, които вече не са на този свят… Затворете очи и погледнете навътре в себе си. Има една песен на Enigma- “Return to innocence”. Скъпи, благодаря ти, ти ме върна!

Даниела Атанасова

твоят коментар

бъди пръв

заглавие
avatar