• Заявете Вашата книга на: gogoatanasoff@gmail.com

или попълнете формата по-долу като посочите най-удобния за получаване от Вас начин – с куриер, по пощата, лично, ако сте от Бургас.

Аз Ви препоръчвам доставка с „ЕКОНТ“ до офис – 4 лв. С куриер е 6-8 лв. По пощата „до поискване“ сигурно е по-евтино, не съм проверил още, но има и такъв вариант, ако желаете.

ЗАБЕЛЕЖКА: Цената на книгата е 12 лв. За всяка поръчка по интернет отстъпката е 2 (два) лева. С други думи: Ако поръчате книгата с доставка до офис на “ЕКОНТ”, ще заплатите 14 лв. Aко изберете куриер, цената респективно е 16-18 лв.

  •  „Ще се върна в седем“ се предлага:
  • София: Книжарница „Български книжици“, Аксаков №10
    /градинката „Кристал“, под колоните/
  • Бургас: Дом на писателя, „Хеликон“.
  • Берковица: Книжарница „Камелия“, Халите.
  • Монтана: Книжарници „Просвета“. Скоро и на други места.

 

                          

img_1420

Тази книга се роди през годините и почти всички истории в нея бяха публикувани в блога ми www.goranatanasov.com, защото истински вярвам, че за доброто трябва да се говори, че то трябва да се споделя. Получих стотици коментари и съобщения с призив да събера историите в отделна книга, която да заживее свой собствен живот извън мен и да намери своите читатели. Беше ми трудно да преценя какво да включа, защото, ако публикувам всичко, ще се получи ужасно нечетивен формат, подобен на онези тухли от началото на 20. век. А аз нито съм Алеко Константинов, нито пък някой има време в този информационен ад да чете толкова време. Добре, че беше Ива Василева, която е един от най-добрите редактори, които съм срещал, и в повечето случаи мой първи читател. Намесата й бе с кадифени ръкавици, толкова фина и деликатна, че на пръв поглед текстовете оставаха същите, но придобиваха друга мелодика.

Ива ми помогна да подредим разказите що-годе тематично и се получи тази книжка, в която условно има два раздела – разкази и пътеписи. Условно е, защото зад всички истории стои пътят, онзи – по асфалта, по прашния друм, и онзи – другият път – навътре в нас, към сърцето. Не по-малко важен, струва ми се.

Не ме е срам да призная, че плаках, докато писах – къде от мъка, къде от щастие. Плача и сега, когато се връщам към част от тези истории. Плача и се пречиствам. И ако има нещо, към което искрено се стремя всеки ден, то е да бъда по-добър от себе си вчера.

Иска ми се да приемете тази книга като благодарност към местата и хорaта, които съм срещнал по пътя. Повечето истории в нея са вдъхновени от родния ми край, красивия Български Северозапад, който, както знаете, няма добра слава, но повярвайте, той не е само това, което дават по телевизията. В книгата пише повече.

А пътеписите… Те са моята голяма любов. Ще ви разходят през Странджа, Розовата долина, Централна Стара планина, Средна гора, та чак до Дунавската равнина. Ще стане дума и за няколко малки градчета на Черно море, които много обичам – вечния Несебър, неповторимия Созопол, белия Балчик. И съвсем в края има една история, която не е нито разказ, нито пътепис, поне според литературния канон, но е за една изумителна жена, която се качи на Еверест. Първата българка на Джомолунгма – Петя Колчева, за която, мисля, си струва да разказваме.

Част от пътеписите в книгата са вдъхновени от служебни пътувания до великолепни места, за някои от тях ще стане дума.

Затова изказвам искрени благодарности към ръководството и колегите от телевизия Bg info channel!

Към издателите от „Либра Скорп“ за професионализма и доверието.

Към своя добър приятел (глупости, много повече от приятел!) Цветан Цветанов, който нарисува корицата и илюстрациите в сборника. Вярвам, че без тях нямаше да е същото!

Към своя брат, който ми е разказвал някои от историите и който е страхотен разказвач, макар упорито да повтаря, че не може да пише, което ме изумява всеки път!

Благодаря сърдечно и на Община Берковица за подкрепата!

И на много други хора искам да благодаря, но ще го направя мълчаливо. Ей тъй, защото те са от онези човешки същества, които могат да четат мълчанието…

Горан